ЕКГ (електрокардиограма) – какво показва и как се прави

Какво е ЕКГ?

Всеки удар на сърцето се предизвиква от малък електрически импулс. Той се разпространява през сърдечния мускул по определен път и може да бъде регистриран от електроди, поставени върху кожата. ЕКГ апаратът записва тези импулси като криви линии – зъбци и интервали, които лекарят анализира.

Стандартното ЕКГ е с 12 отвеждания – т.е. записва сърцето от 12 различни „ъгъла“, което позволява да се определи и коя част на сърцето е засегната.

Защо се прави ЕКГ?

ЕКГ е първото изследване при почти всеки кардиологичен преглед. То се прави:

• при болка в гърдите – за търсене на признаци на инфаркт или исхемия;
• при сърцебиене, неравномерен пулс, световъртеж или припадък;
• при задух и отоци;
• при високо кръвно – за признаци на задебеляване на сърцето;
• преди операция;
• преди започване на спорт или някои лекарства;
• при проследяване на сърдечни заболявания и ефекта от лечението;
• при профилактични прегледи.

Какво може да покаже ЕКГ?

• сърдечния ритъм – нормален синусов ритъм или аритмия, напр. предсърдно мъждене, екстрасистоли;
• сърдечната честота – ускорен или забавен пулс;
• нарушения в проводимостта – блокове;
• признаци на остър или прекаран инфаркт;
• признаци на недостатъчно кръвоснабдяване (исхемия);
• задебеляване (хипертрофия) на сърдечния мускул или уголемяване на кухините;
• промени при нарушения на калия и някои други електролити;
• ефекти на някои лекарства;
• признаци на някои вродени ритъмни заболявания.

Какво не може да покаже ЕКГ?

• ЕКГ показва само момента на записа. Ако аритмията идва и си отива, тя може да не се хване – тогава е нужен холтер.
• При стабилна стенокардия ЕКГ в покой често е нормално. Промените се появяват само при натоварване – затова се прави тест с натоварване или друго функционално изследване.
• ЕКГ не показва директно клапите, силата на свиване на сърцето и размера на кухините – за това е ехокардиографията.
• ЕКГ не показва степента на стесняване на коронарните артерии.

Как да се подготвя?

Не е нужна специална подготовка. Можете да ядете и да пиете нормално и да вземете обичайните си лекарства.

• Облечете се така, че лесно да откриете гърдите, глезените и китките. Дамите е добре да не са с цял гащеризон или чорапогащник.
• Не нанасяйте мазен крем или лосион върху гърдите в деня на изследването – той пречи на контакта на електродите.
• Носете предишните си ЕКГ, ако имате – сравнението с тях е много ценно.

Как протича изследването?

1. Лягате по гръб на кушетката с открити гърди, китки и глезени.
2. Медицинската сестра или лекарят поставя 10 електрода – по един на ръцете и краката и шест на гърдите. При мъже с гъсто окосмяване понякога се налага малка площ да се избръсне.
3. Лежите спокойно, дишате нормално и не говорите около минута, докато трае записът.
4. Електродите се свалят и изследването приключва.

Боли ли и колко трае?

ЕКГ не боли и не е опасно. Апаратът само записва електрическите сигнали на сърцето – не изпраща ток към тялото. Цялото изследване, заедно с поставянето на електродите, продължава около 5 минути. Може да се прави многократно, при бременни и при деца.

Как се разчита резултатът?

Резултатът е разпечатка или файл с криви, а лекарят пише заключение. Ето какво означават някои често срещани изрази:

Автоматичното заключение, което някои апарати отпечатват, не е окончателно – то трябва да бъде проверено от лекар. Не се тревожете от отделни термини – лекарят ще ги обясни в контекста на вашето състояние.

Какво следва след ЕКГ?

• Ако ЕКГ е нормално и оплакванията ви не са типични за сърдечно заболяване – често не са нужни други изследвания.
• Ако има отклонения или симптомите са подозрителни, лекарят може да назначи ехокардиография, холтер, тест с натоварване или кръвни изследвания.
• При признаци на остър инфаркт – спешно лечение в болница.

Често задавани въпроси

Ако ЕКГ е нормално, значи ли, че сърцето ми е здраво?

Не непременно. ЕКГ в покой е отличен първи преглед, но не показва всичко. Аритмиите, които идват и си отиват, може да не се хванат в момента на записа. При стабилна стенокардия ЕКГ в покой често е нормално и промените се появяват само при усилие. Клапите и силата на сърдечния мускул се оценяват с ехокардиография. Затова при оплаквания лекарят може да назначи допълнителни изследвания въпреки нормалното ЕКГ.

Може ли смарт часовникът да замени ЕКГ?

Смарт часовниците с ЕКГ функция записват само едно отвеждане и са полезни за откриване на аритмии като предсърдното мъждене, особено ако записът е направен по време на симптомите. Те обаче не могат да заменят стандартното 12-канално ЕКГ, което дава много повече информация, включително за исхемия и инфаркт. Ако часовникът покаже аритмия, покажете записа на лекар, който ще реши какво следва.

Колко често трябва да правя ЕКГ?

Няма единно правило за здрави хора без оплаквания. ЕКГ обикновено се прави при профилактични прегледи, при поява на симптоми, преди операции и при проследяване на сърдечни заболявания. Хората с хипертония, диабет или сърдечно заболяване обикновено правят ЕКГ поне веднъж годишно, или според указанията на кардиолога. Някои лекарства също изискват периодично ЕКГ.

Трябва ли ми направление за ЕКГ?

ЕКГ се прави като част от прегледа при кардиолог – с направление от личния лекар по линия на здравната каса или платено. Личният лекар също може да направи ЕКГ в своя кабинет. Повече за практическите въпроси ще намерите в Практически въпроси за прегледа.

Може ли да се направи ЕКГ на бременна или на дете?

Да. ЕКГ е напълно безопасно – не използва облъчване и не изпраща ток към тялото. Може да се прави при бременни на всеки етап от бременността и при деца от всяка възраст. При децата нормалните стойности на пулса и някои ЕКГ показатели са различни от тези при възрастните, затова записът се оценява според възрастта.

Източници

• Европейско дружество по кардиология (ESC) – препоръки за хронични коронарни синдроми (2024 г.) и за остри коронарни синдроми (2023 г.) – раздели за ролята на ЕКГ.
• American Heart Association (AHA) – информационни материали за пациенти за електрокардиограмата.